Референтни граници
След като прегледахме няколко бази данни на клиенти, установихме че не винаги задаването на референтни граници на числови резултати е правилно разбрано. И така, за какво става въпрос?
В клинична лаборатория голяма част от тестовете представляват концентрация на дадено вещество/съединение в единица обем. За примери по-долу ще изберем анализите Общ белтък и CA-15-3.
Граници с горен и долен праг (от X до Y)
Общият белтък обичайно се изразява в g/L и има за референтни стойности долен и горен праг. Абстрахираме се от възрастови и полови разлики, и за възрастни, без уточняване на пол, имаме референтна стойност от 65,00 до 87,00. На разпечатка следва да се показва 65.00 – 87.00. В iMan задаваме:
и като следствие на разпечатка получаваме:
Граници само с горен праг (до X)
Туморният маркер CA-15-3 има само горна прагова стойност за референтна граница, доколкото каквато и да е ниска стойност е нормална. Ето защо следва да зададем само горен праг за референтна стойност и да имаме на разпечатка до 25.00. Нулата в мин. стойност е логична, защото става въпрос за концентрация. В iMan задаваме:
и на разпечатка получаваме:
Ако бяхме задали за долен праг 0,00, то на разпечатка в референти стойности щяхме да имаме 0.00 – 25.00, което в конкретния случай би било вярно, но необичайно като представяне.
