ЛИС iLab

Всеки един предприемач и ръководител следва да има визия за развитие на бизнеса си поне в краткосрочен план. Изглежда естествено, но смятам че много често иначе интелигентни мениджъри попадат в клопката на сегментирания възглед, т. нар. „да не виждаш по-далеч от носа си“. Проблемът се състои в това, че за да се види гората, се изисква задълбочено усилие и ровене в данни, докато реакцията на едно число (да речем фактура за услуга) е по-ежедневно действие и, за съжаление, често подвеждащо.

Проблемът

В последните години, липсата на кадри е стандартно обяснение за всяка неудача в бизнеса, в т.ч. в лабораторния такъв. Все повече чуваме фразата „няма хора„. Разбира се, това е първата част от изречението, а пълния му вид гласи „няма хора на тази цена„. Колкото и в България да липсват кадри, при екстремна нужда могат (и трябва) да бъдат привлечени и такива от други страни като Северна Македония, Молдова, Украйна и т.н. Възможностите са много. Проблемът обаче е, че сегашните заплати в сектор здравеопазване, се базират на възможността даден служител да живее в собствено жилище и при ниски разходи. Привлечен отвън персонал просто няма как да играе тази игра. И заплащането трябва да е адекватно на реалността. Но не това е повода за настоящата публикация. Искам да споделя с вас една графика и една таблица от НСИ.

Както се вижда, в последните три години темпа на нарастване на разходите за труд са в диапазона 7,5% – 11,8%. При липса на промени в осигурителните ставки, следва да четем горното като темп на брутната заплата. Както се вижда от графиката, разходите за труд не само растат с по-високи от растежа на БВП темпове, но в последните седем години се и ускоряват. И няма никаква индикация за предстоящо „охлаждане“, по-вероятно е да се запазят на ниво около 10% годишно.

Да, с 1 163 лв. (€ 595) на месец е предвидимо че „хора няма“. Няма и да има. Още повече в отворен пазар на труда в рамките на ексклузивния клуб на успешните държави – ЕС. Бизнеса, и в частност лабораториите, ще трябва да „развържат кесията“. Ако искат да оцелеят. Проблема е че „кесията“ не е хич пълна, а и самото ѝ пълнене в голяма част зависи от държавните разходи за дейността, които общо взето растат приблизително със същия темп, както и заплатите и дори по-нисък.

Решението

Единственото сигурно решение е в намаляване на трудоемкостта на производството, т.е. повече продукция (изследвания) с по-малко хора. А това означава, че инвестициите следва да бъдат насочени главно в автоматизацията, т.е. – по-производителни машини и … да – софтуер. Нека не забравяме че лабораторията по своята същност е завод за информация и затова, всяка информационна система е истинска благодат за сектора.

Правим ли достатъчно?

Не. Категорично. Доказателство за това е, че в повечето лаборатории, единствената система която работи е ЛИС iLab. Цели области на дейността са изключени, като в същото време самото развитие на iLab е неудовлетворително бързо. Но дори когато е, възприемането на нововъведенията е изнервящо бавно. За да се промени нещо в този план, следва вниманието да се концентрира върху автоматизацията и в частния случай – ЛИС, както и в обслужващи системи от типа на ERP и подобни. Времето за реакция отдавна е дошло, просто манталитета на ръководителите все още е от първите години на века, а вече сме 2020г.!

Как?

На първо място, всеки един ръководител трябва да си даде ясна сметка, че ЛИС не е играчка или „екстра“, а гръбнака на организацията. На второ място, следва да осъзнае, че създаването и поддръжката на такава система е скъпо начинание (ограденото в елипса число в таблицата по-горе подсказва нещо). И на трето, че общо взето избор няма. В емоционален план, даден мениджър може и да не харесва компютрите като цяло, но ако иска да остане мениджър, ще му се наложи да осъзнае технологията или да последва съдбата на стотици бизнеси, „изненадани“ от времето.

Изводи

Разходите за труд растат бързо и една от малкото работещи мерки е следващ етап на автоматизация. Това налага последователни действия по създаване и внедряване на информационни системи (с адекватен ръст на разходите за тях), както и обновяване на апаратурата. Чувствително би помогнала и някаква система на консолидация на покупките на реактиви и консумативи. Концентрация на редките изследвания също би могла да бъде значителен фактор, което означава колегиалност в сектора и реалистичен поглед на темата „продуктова листа, изработвана на място“. Автоматизацията на процеса по изпращане на проби към по-голяма лаборатория и получаването на резултати от нея също е ключов фактор. И разбира се, известно окрупняване в сектора също би помогнало.